ПРИЛОЖЕНИЯ

УПРАВЛЕНИЕ ПРИ БЕДСТВИЯ

Наводнение от р. Тимок при гр. Брегово

13.03.2018 г.

Покачването на температурите през последните дни доведе до активно снеготопене и като следствие, покачване на водите на реките в различни части на страната. На 11.03 сутринта р.Тимок излиза от коритото си близо до гр. Брегово.
Подпочвените води в района също повишават нивото си. Спътниковите снимки от радарните сензори на Sentinel-1 от същата сутрин показват ситуацията в района.

Прочети повече


Композитно изображение от радарния спътник Sentinel-1 от януари, февруари и март (до 8.03), показва ситуацията преди наводнението. Река Тимок е изобразена със син цвят. Река Дунав се вижда ясно на изображението в черен цвят, урбанизираните територии и горите, в които няма промяна през тези месеци са в бяло и сиво, а земеделските земи са представени в различен цвят според типа култура.

Сравнение на засегнатата територия с референтна снимка от 6.03.2018 г. от Sentinel-1. Ясно се виждат най-засегнатите територии около гр. Брегово. Изображението вдясно е oт 12.03.2018 г. в 7:30 ч. В черно са представени р. Дунав и земеделските земи, които са под вода, както и част от населеното място. В тъмносив цвят са преувлажнените територии с високи подпочвени води.

Към 7:30 ч. на 12.03.2018 г. около гр. Брегово и селата под него са засегнати близо 10,000 дка земеделски земи. Малка част наводнени територии има и в самия град. Наводнените земи са представени със син цвят върху изображение във видимия спектър от 6.02.2018г. от спътник Sentinel-2. Бързите карти при природни бедствия отразяват обхвата на засегнатата територия и са добър източник на информация при управлението на кризисни ситуации. В този случай много подходящи са радарни изображения от Sentinel-1, които са независими от облачната покривка, която особено в дните на самото наводнение е с голяма плътност.


Използвани данни: Copernicus EU
Софтуер: SNAP, GEE, QGIS
Обработка на изображения и анализ: GEO Polymorphic Cloud

Скрий съдържанието

3D НА РИЛА И ПИРИН

23.02.2018 г.

Актуално 3D за всеки…от всеки? Възможно!

С Copernicus EU и QGIS с отворени данни и софтуер за всички потребители това е възможно! Вижте как изглеждат Рила и Пирин тази зима във видеото създадено от нас.

Прочети повече


За създаване на видеото са използвани:
Спътникови изображения: Copernicus
Цифров модел на терена: Copernicus Land Service
Дата на изображенията: 19.01.2018 г.

Скрий съдържанието

СПЪТНИКОВА КАРТА НА БЪЛГАРИЯ ОТ SENTINEL2

05.12.2017 г.

Geopolymorphic Cloud създаде за вас актуална спътникова карта на България.

Картата представлява мозайкирано и контрастирано растерно изображение от с данни от спектрални канали 4, 3, 2 на Sentinel 2 (RGB) (източник програма Коперник), за създаването на което са използвани изображения от три дати – 15, 16 и 18 септември 2017 г. Обхваща изцяло територията на Република България, както и ивица с ширина 2 км около нея. Пространствената разделителна способност на изображението е 10 метра.

Прочети повече

Техническите характеристики на спътниковата карта на България са описани в придружаващия го файл с метаданни.

Картата е свободна за ползване и може да се отваря, както в стандартни ГИС софтуерни продукти, така и в програми за визуализация и обработка на растерни изображения и в стандартни програми за работа на снимки. Възможно е също интегриране в документи и WebGIS приложения.

Скрий съдържанието

УПРАВЛЕНИЕ ПРИ БЕДСТВИЯ

Поройни наводнения

27.11.2017 г.
В края на месец октомври 2017г. на територията между Карнобат и Бургас се извалява силен дъжд, който предизвиква наводнения в различни места със сериозни материални щети и човешки жертви. В общественото пространство анализа на причините довели до тези наводнения се ограничи отново до силен дъжд, скъсани язовирни стени и непочистени речни корита.

Прочети повече

В настоящия анализ използваме спътникови изображения от близо 10 спътника, като ги комбинираме с други пространствени данни в ГИС среда, за да проследим развитието на наводнението в най-засегнатите водосбори – тези на реките Русокастренска, Чукарска, Айтоска и яз. Мандра. С анализ на земното покритие и земеползването в района, броя и състоянието на язовирите, разположението на урбанизираните територии, даваме още един източник на информация, който може да се използва при изясняване на причините и взимане на мерки за предотвратяване на щетите. Случаите на подобни наводнения по черноморските реки не са изолирани и това е ясен знак, че силните извалявания в този район не са нещо невиждано и ще продължават да се случват и занапред. Затова са необходими комплексни мерки за намаляване на последиците от тях.

Резултатите от анализа ясно показват, че борбата с наводненията трябва да се води не само там, където преминава високата вода (в населените места), а и там където тя се генерира – във водосборите на реките – с прилагането на различни мерки свързани с правилно земеползване. Няма друг по-добър източник на информация за земното покритие и земеползването от спътниковите изображения – независим по отношение на съдържание на информацията, периодично обновяван и географски рефериран.

В анализа сме използвали спътникови изображения от: Sentinel 1, 2, 3, Landsat 3, 5, 8, Pleyades, MODIS, SRTM, аерофото снимки.

Скрий съдържанието

ГОРИ

Съхнене на иглолистни гори

23.10.2017 г.

Проблемът със съхненето на горите – кратка история на развитието му в Плана планина в периода 2010-2017г.

Кога започва? Какви са причините? Историческа ретроспекция на ползванията на горите в района? С каква скорост се развива съхненето? Какви са спецификите на проблема?
Влияние на релефа и климата? Как може да мониторираме и моделираме развитието на бедствието?

Прочети повече

Съхненето на изкуствените иглолистни насаждения в България е проблем, който набира все по-голяма важност. Според различни източници площта на засегнатите гори в страната варира от десетки до стотици хиляди хектари. Дискусионни са причините за развитието на този проблем, а прилаганите мерки за справяне с него не дават желания резултат.

В настоящото изследване разглеждаме Плана планина, за която представяме анализ на развитието на съхненето на иглолистните гори в периода 2010-2017г. Той е направен на база спътникови изображения от Sentinel 2, RapidEye и аерофото снимки.

Целта на анализът е да представи алтернативни методи за мониторинг на повредите в горите с използване на спътникови изображения и аерофото снимки. Като следваща стъпка за справяне с този проблем е нуждата от осмислянето му в контекста на климатичните промени. В тази връзка моделирането на процесите в горите с ГИС методи дава различен поглед върху комплексността на проблема.

Скрий съдържанието

ГОРИ

Картиране на горски пожари

08.09.2017 г.
Пожарът в Кресна – от начало до край. В периода 24-29.08.2017 г. в района източно от Кресненското дефиле се развива сериозен пожар, който засегна значителна по размер горска територия и застраши населението в близките села. Пожарът възникна в заетите с треви билни територии, южно от р.Мечкулска и бързо се разпространи на юг, достигайки селата Стара Кресна, Ощава и Влахи. Обхвана иглолистни гори, основно от черен бор, както и значителни площи с тревни и храстови местообитания.

Прочети повече

Предпоставки, опожарена територия, унищожени гори и засегнати защитени територии и зони. Накратко за всичко това с анализи на база спътникови изображения в периода от 22.08. до 01.09.2017 г.

Използвани са изображения и данни от спътници: Landsat 8, Sentinel 2A/2B, MODIS, VIIRS.

Скрий съдържанието

Щракнете върху картинката, за да видите разпространението на пожарът по часове.